Вход

Забравих си паролата!

BGtop
Latest topics
» Gentleness doesn’t get work done unless you happen to be a hen laying eggs.
Вто Май 09, 2017 8:06 pm by kyle o'conner.

» Запази лик
Нед Май 07, 2017 10:46 pm by kyle o'conner.

» I have seen you turn into a monster.
Съб Май 06, 2017 7:59 am by kyle o'conner.

» I argue with the voices inside of my head
Сря Апр 26, 2017 7:32 am by kyle o'conner.

» What are you waiting for? You don't owe me anything...
Вто Апр 25, 2017 8:42 am by calder edlin;

» На парчета....
Нед Апр 23, 2017 10:26 pm by calder edlin;

» Woman is not truly one, but two
Съб Апр 22, 2017 8:09 am by calder edlin;

» Come on skinny love.
Сря Апр 19, 2017 8:08 pm by kyle o'conner.

» a mad scientist, stealin' lightning from the rain-
Сря Апр 19, 2017 2:36 pm by fiona;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 46, на Нед Апр 02, 2017 10:36 pm

Evangeline Seymoure.

Предишната тема Следващата тема Go down

Evangeline Seymoure.

Писане by Evangeline. on Сря Апр 12, 2017 1:06 pm

Винаги задължена да пази Надеждата,докато живота й винаги я запраща на места в които отдавна надежда не е идвала. Там където нежност не бе стигала,там където любовта бе безкрайно изстинала. Тя бе лъча светлина ,които носеше радост,емоция..чувство. Очите й бяха забравили що е то да плачеш и помнеха само как фалшиво да се усмихват.  Вярва само на онова що е видяла с широко затворените си очи.  В шепота на прикритите си рани, В интуицията, която не признава външност, думи и общоприетости, а само есенното преброяване на хубавото и лошото. Прегръща ли, превръща се в спокойно море от умиление, разлива топлина и и плиска целувки по кейовете на сгушения в нея пристан. А започне л ида обича заприличва на разпъпващо се пролетно цвете, ухаещо на вълшебна вечност. Тя умее да направи от човека – човек. Такъв какъвто е по призвание - огромна пищна градина от живинки, създадени да цъфтят едно от друго в сезони на взаимност. Или да вехнат в самота. Макар и забравила себе си,същността й никога не потъна в забвение и продължи да бъде това което винаги е била – едно червенокосо момиче,което бе приютило вселената в душата си,което раздаваше звезди в безсънни нощи, разпръскваше топла светлина в студените сиви дни и прибираше мрака у себе си,където го съхраняваше,е й толкова потребен колкото и светлината тъй като злото не може без доброто и никой не бе нито светец,нито тъмен дявол.  Дали се бе посвeтила на на себе си,или другите? Дали истински допускаше някого в своята необятна вселена или просто ги залъгваше с малко шепичка от това което наистина бе? Тъгата си запазваше за себе си,а тя бе много и бе безгранична – тъга по забравеното,тъга по неизвестното,тъга за тези,които вече не бяха сред тях,но тези нейни тъмни  кътчета оставаха само за нея и никой не се докосваше до тях.
Angie.
22. Adept . FC: Jenna L. Coleman


Powers; Vertigo Inducement - user can give the target vertigo, causing confusion, disorientation and/or nausea, possibly even unconsciousness.
avatar
Evangeline.
Adept
Adept

Брой мнения : 18
Join date : 12.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Evangeline Seymoure.

Писане by kyle o'conner. on Сря Апр 12, 2017 1:11 pm

Хубав герой <3
Добре дошла и приятно прекарване сред нас.


there is a swelling storm
And it takes control of the person that I thought I was, the boy I used to know
avatar
kyle o'conner.
Administrator
Administrator

Брой мнения : 472
Join date : 19.03.2017

Вижте профила на потребителя http://conqueredworld.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите