Вход

Забравих си паролата!

BGtop
Latest topics
» Gentleness doesn’t get work done unless you happen to be a hen laying eggs.
Вто Май 09, 2017 8:06 pm by kyle o'conner.

» Запази лик
Нед Май 07, 2017 10:46 pm by kyle o'conner.

» I have seen you turn into a monster.
Съб Май 06, 2017 7:59 am by kyle o'conner.

» I argue with the voices inside of my head
Сря Апр 26, 2017 7:32 am by kyle o'conner.

» What are you waiting for? You don't owe me anything...
Вто Апр 25, 2017 8:42 am by calder edlin;

» На парчета....
Нед Апр 23, 2017 10:26 pm by calder edlin;

» Woman is not truly one, but two
Съб Апр 22, 2017 8:09 am by calder edlin;

» Come on skinny love.
Сря Апр 19, 2017 8:08 pm by kyle o'conner.

» a mad scientist, stealin' lightning from the rain-
Сря Апр 19, 2017 2:36 pm by fiona;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 46, на Нед Апр 02, 2017 10:36 pm

Mockingbird

Предишната тема Следващата тема Go down

Mockingbird

Писане by Sarah Blackmore on Чет Апр 13, 2017 1:12 am



Sarah Blackmore
| 24 | Subject| Lua Peruvian| Mimic |  



„Писмо до мен, 16-годишната.“

„Мило момиче,
Почти не си те спомням вече, а са минали по-малко от 10 години, но моля те, спри да бъдеш толкова мекушава. Научи се да казваш „Не“.
Това ще ти изиграе лоша шега, да знаеш. Няма нужда да се съгласяваш с всички – дори и с родителите си. Знам, че те е страх от тях, но опитай се да им се опълчиш. Бързо ще разбереш, че те също са хора.
Така, че научи се да си малко по-твърда и малко по-непукист. Можеш, знам. И на 24 още не си преминала урока с шестица, но си така близо! Шегувам се, ако беше така щях ли да ти пиша? Истината е, че дори след толкова дълго време ти си, си все същата и страдаш мълчаливо, повтаряща като робот „Да“. В далечното бъдеще ще света ще се разпадне и изгради за броени секунди, но ти няма дори да трепнеш. Защо? Мисля, че имаш отговор на този въпрос.
Дълбоко в себе си вярвам, че ще послушаш тези кратки думи, които ти пиша. Промени се докато имаш време. Преди да навършиш своята 24-та годишнина ще се преместиш да живееш сама. Точно тогава ще се променят много неща. Те ще дойдат и ще те вземат, но ти няма да се опълчиш. Отново ще кажеш „Да“. Не го прави! Моля те… Не бъди поредната пешка в нечия кутия за шах.
Иска ми се да ти кажа още много неща, но нямам време… То изтича и скоро ще трябва да навляза отново в своята матрица, за това … бъди смела. Знам, че няма да го направиш, но все пак… опитах.
Благодаря ти,
Моя мила 16 годишна Сара.

П.П. Научи се и по-бързо да забравяш. Или поне да отминаваш. Всичко е преходно, но понякога преходното се превръща във вечно. Бягай от това!
П.П.2. Откъм мечти го докарваш, но моля те, бъди по-смела! / Излъгах, ти нямаш мечти в това бъдеще./
П.П.3. Вече последно, наистина. Пази го малко повече това твое сърце. И раздавай любовта на парченца, че мъжете се страхуват от много любов накуп. За това поне майка ти бе права.“

***
Очите на Сара минаха за пореден път през сгънатия лист. Дългите пръсти се плъзнаха по черното мастило. Единият лакът на червенокосото момиче се подпря на перваза и очите ѝ се въздигнаха към небето, което бе вкопчено от мрак. Дългите ѝ коси се разпростираха по раменете, а съзнанието на момичето беше празно. Лицето замръзнало, а мислите липсваха. От както Сара бе родена всичко беше така и тя нямаше проблем. Защо ѝ беше да пише нещо такова на себе си? От къде се беше появило това писмо? Тиха въздишка се прокрадна от устните ѝ. Не след дълго извърна лице към телевизора и стаята изпълнена с кашони.
Цветният екран разиграваше поредната пиеса преди да изгасни напълно. За секунди мракът потопи апартамента. В началото момичето просто остана на място, но когато извърна поглед видя мракът навън. Градът бе изчезнал в сенките. И всичко така започна.
Мрак, червен лъч, тишина и припадък, а на сутринта всичко бе различно. Телевизията, хората, а родители ѝ бяха изчезнали.  По-късно след няколко дни Сара разбра, че са мъртви, но не се натъжи. Не реагира… просто продължи живота си, игнорирайки всичко- мракът, разрухата и страхът – които не чувстваше. Докато те не дойдоха…  Казваха, че за да се роди звезда трябва да има хаус. Но това бяха приказки на някой артист, а Сара не беше това. Никога не бе… Тя беше дисциплинирана, мълчалива и лоялна – такава, каквато искаха да бъде. А в техните очи… в очите на Нашествениците  тя беше „Перфектният войн“ – Сара не се възпротиви. За пореден път каза „Да“.
Времето се превърна в една без мислена пътека, а илюзията я обзе, превръщайки я в перфектния имитатор. Тя беше никой и някой. Можеше да бъде всичко и нищо, да умее всичко и нищо – стига да го видеше, да го почувстваше… - тя беше „Подчинена“.




avatar
Sarah Blackmore
Subject
Subject

Брой мнения : 70
Join date : 12.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Mockingbird

Писане by kyle o'conner. on Чет Апр 13, 2017 8:32 am

Интересен герой. Добре дошла и приятно прекарване във форума.
Само много-много не успях да разбера, затова се чувствам длъжна да предупредя и се извинявам, ако не съм разбрала както трябва, но Нашествениците са дошли на Земята в началото на ноември 2016 година. Така че героинята ти и тогава е била на 24 години.


there is a swelling storm
And it takes control of the person that I thought I was, the boy I used to know
avatar
kyle o'conner.
Administrator
Administrator

Брой мнения : 472
Join date : 19.03.2017

Вижте профила на потребителя http://conqueredworld.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите