Вход

Забравих си паролата!

BGtop
Latest topics
» Gentleness doesn’t get work done unless you happen to be a hen laying eggs.
Вто Май 09, 2017 8:06 pm by kyle o'conner.

» Запази лик
Нед Май 07, 2017 10:46 pm by kyle o'conner.

» I have seen you turn into a monster.
Съб Май 06, 2017 7:59 am by kyle o'conner.

» I argue with the voices inside of my head
Сря Апр 26, 2017 7:32 am by kyle o'conner.

» What are you waiting for? You don't owe me anything...
Вто Апр 25, 2017 8:42 am by calder edlin;

» На парчета....
Нед Апр 23, 2017 10:26 pm by calder edlin;

» Woman is not truly one, but two
Съб Апр 22, 2017 8:09 am by calder edlin;

» Come on skinny love.
Сря Апр 19, 2017 8:08 pm by kyle o'conner.

» a mad scientist, stealin' lightning from the rain-
Сря Апр 19, 2017 2:36 pm by fiona;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 46, на Нед Апр 02, 2017 10:36 pm

I asked her, "How do you kill a king?". She laughed, "Who still believes in kings?". And it sounded like his final gasp.

Предишната тема Следващата тема Go down

I asked her, "How do you kill a king?". She laughed, "Who still believes in kings?". And it sounded like his final gasp.

Писане by verlaine. on Пон Апр 17, 2017 10:52 pm


verlaine "vera" lysandros
Out of the ash
I rise with my red hair
and I eat men like air.
-          Верлейн?
Очите й светнаха при споменаването на истинското й име. За момент заблестяха по онзи забравен начин, който бе изчезнал заедно с всички останали спомени за съществуването на такъв човек през времето. Всички следи бяха били заличени, изгорени и изтрити – унищожени заедно със старата й същност. Тлеейки в пламъците, гаснейки бавно като несъществуваща й душа.
Гледката спираше дъха й. Хипнотизиращите я кули се извисяваха в далечината, блестейки на лунната светлина като кости, ала въпреки това не преставаха да я изумяват с призрачната си красота. Морето се бушуваше в далечината, нарушавайки цялостното спокойствие на пейзажа отвъд малкия й свят, в който момичето се бе затворило. Вълните му се разбиваха в скалите, прекратявайки краткотрайния си живот. Последният им дъх се разнасяше из атмосферата от вятъра, втъкавайки се измежду нишките й. Всичко бе притихнало и замряло, пусто и празно.
Изключително красиво.
Картината, извисяваща се пред нея, бе като метафора за самата й същност. Тя самата също бе прелестна, изтъкана от неописуема красота. Ледените й  очи бяха прозореца към несъществуващата й душа; телескопът, чрез който можеше да бъдат видими звездите, скрити иззад тях. Дългата й червена коса бе като течна жар, буен огън. Ледът и огънят се смесваха в същността й, изграждайки едно противоречиво произведение на изкуството, което не всеки разбираше. Но това не бе проблем. Все пак самото изкуство не бе за всеки.
Девойката бе една красива обвивка, очароваща с външността си. Само че отвътре нямаше нищо – там царяха пустотата и празнотата. Пленяваше с измамната си прелест, само че не можеше да осигури нищо в допълнение. Защото то й бе отнето; откраднато, и никой не желаеше да й го върне. Затова тя щеше да го направи сама. Щеше да обърне цялата земя, докато не откриеше това, което търсеше. Щеше да изпепели всичко по пътя си, да въздигне забравените бури и стихии, и да остави само разруха след себе си. Щеше да прекърши всекиго, изпречил се на пътя й, без да й мигне окото. Щеше да запали целия свят и да го гледа как гори, докато спокойно седеше на трона си.
Щеше да пожертва всичко.
Но щеше да си върне отнетото й
Дори и да се налагаше да слезе на Земята. А то се налагаше, затова и вече го бе направила. Заедно с тези, носещи маски, които не им прилягаха. Малки, изхабени от носене.
Нямаше нищо по-страшно и лошо от това да си напълно пуст, обгърнат от вечната тишина на безчувствието.
Загубил дома си.
Тя вече не гледаше звездите. Имаше достатъчно много тук долу.
Вътре в нея.
Нищо не можеше да компенсира отнетото й. Нямаше значение, че бе заобиколена от всичко, което една жена някога би искала. Нямаше значение, че множество мъже биха продали душите си само за секунда с нея. Нямаше значение, че сега бе облечена с ефирна коприна и че диаманти красяха нежната й шия. Нямаше значение, че бе олицетворение на властта и мощта. Защото не можеше да почувства нищо и си нямаше ни най-малка идея какво значение имаше това. Тя бе като отделена от реалността, заклещена някъде измежду реалното и нереалното. Скрита зад завеса от всичките чувства и емоции; затворена под вода, изолирана от повърхността.
За Верлейн всичко бе зима и студ. Но това си бе нейната зима и тя сама бе избрала да остане тук. Жаркото лято бе далеч дори от най-смелите й мечти.
Повечето бяха слезли на Земята пожелание, но не и тя. На нея никога не й бе даден избор. Никой никога не я попита какво иска.
Вече не. Вече нямаше нужда някой да пита. Защото тя щеше да разкъса всекиго, който някога я бе докоснал дори с пръст. Щеше да си върне всичко, което някога бе загубила.
Извърна се по посока на твърдия глас, пропит с изненада. Пламъци заиграха дяволито в очите й, докато лукава усмивка изгря върху устните й.
И щеше да започне с този.
-          Тук не използвам това име. Но можеш да опиташ с Вера.
Бе изпълзяла от Ада на своя свят с последните си сили и оттогава досега бе събирала всяка разпиляна своя частица. Бе се готвила в сенките, планирайки как да завлече всекиго, който някога й бе навредил, обратно в дупката, от която тя се бе измъкнала. Бе осъзнала своята цел и смяташе да я постигне, независимо от последствията.
Тя бе Верлейн Лисандрос и имаше намерение да разклати звездите.


Verlaine Lysandros/ Verlaine "Vera" Archibald
invader, 21; control over one of the elements - fire
fc: Madelaine Petsch


red lips have a filthy prize
That's murder in her paradise.

avatar
verlaine.
Invader
Invader

Брой мнения : 128
Join date : 17.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I asked her, "How do you kill a king?". She laughed, "Who still believes in kings?". And it sounded like his final gasp.

Писане by calder edlin; on Пон Апр 17, 2017 11:00 pm

чудесен герой! одобрена си. добре дошла и приятно прекарване при нас!



Save me, kill me
About to land After years of joy Life was a fairytale That you've destroyed I feel the ground Hard to walk again You told me how to fly You drop my hand Shoot me down, blow me down
avatar
calder edlin;
Administrator
Administrator

Брой мнения : 245
Join date : 26.03.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите