Вход

Забравих си паролата!

BGtop
Latest topics
» Gentleness doesn’t get work done unless you happen to be a hen laying eggs.
Вто Май 09, 2017 8:06 pm by kyle o'conner.

» Запази лик
Нед Май 07, 2017 10:46 pm by kyle o'conner.

» I have seen you turn into a monster.
Съб Май 06, 2017 7:59 am by kyle o'conner.

» I argue with the voices inside of my head
Сря Апр 26, 2017 7:32 am by kyle o'conner.

» What are you waiting for? You don't owe me anything...
Вто Апр 25, 2017 8:42 am by calder edlin;

» На парчета....
Нед Апр 23, 2017 10:26 pm by calder edlin;

» Woman is not truly one, but two
Съб Апр 22, 2017 8:09 am by calder edlin;

» Come on skinny love.
Сря Апр 19, 2017 8:08 pm by kyle o'conner.

» a mad scientist, stealin' lightning from the rain-
Сря Апр 19, 2017 2:36 pm by fiona;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 46, на Нед Апр 02, 2017 10:36 pm

Everything was good until i walk in the room

Предишната тема Следващата тема Go down

Everything was good until i walk in the room

Писане by Yvonne Barton. on Нед Апр 02, 2017 11:32 pm

Yvonne Barton   24.gifted. dream the future
Плътните ѝ устни трепваха при всяка изречена дума. По повърхността им не бе останала дори капка кръв. Млечнобялата кожа, покриваща лицето и ръцете ѝ, изглеждаше порцеланова под флуоресцентната светлина на лампите. Червенокосата коса падаше свободно върху раменете ѝ на леки вълни, лишена от живот, суха като слама. Маслиново зелените ѝ очи блуждаеха по празните стени, попаднали в трапа на лудостта. Така щеше да запомни майка си. Това бе последният път, в който я видя преди да избяга от нея, заради онази скапани разбирания, който имаше. Повече дори не помисли за нея...

Ивон приличаше на майка си. Може би имаше леко по-наситено оранжева коса, но всички останали черти бяха наследени от младата жена. Момичето седеше върху плота в кухнята и наблюдаваше пламъка на запалката. Студеният въздух пропълзяваше по оголената кожа на краката ѝ - там, където старата тениска на брат ѝ не можеше да я прикрие. Понякога поставяше ръката си над пламъка и я задържаше, докато не усети как кожата започва да изгаря и болката ставаше непоносима. Животът ѝ представляваше нестихваща последица от събития, които в един момент престанаха да ѝ правят впечатление. Вътре в себе си Ив бе побрала толкова много информация, от която би могла да се напише книга. Литературата обаче съвсем не я влечеше, макар като малка да бе ненадмината в любопитството си и на един по-късен етап да започна да обосновава това с факта, че един ден мисли да издаде книга и любопитството бе етап от разбирането на мотивите и целите на всяко човешко същество. Разбира се, след всичко това вече нямаше никакво значение.
Фактът, че не познаваше баща си, защото ги е изоставил, когато е била на две години нямаше значение, както и този, че брат ѝ влезе в затвора за фалшификация и продажба на наркотици, когато бе на четиринадесети или, че малко след това майка ѝ окончателно изгуби разсъдъка си и бе решил да ги домъкне тук. Ивон никога не сподели, че на тринайсет едва не бе изнасилена или че година по-късно откри, че изпитва наистина погрешни чувства към брат си. По-късно осъзна, че това не бе любов. Бе просто нужда от малко повече интимност, която продължи и след идването на този остров. Ив дори не вярваше, че съществува по-различно чувство от апатия. Бе свикнала с нея. Чувстваше се мъртва отвътре преди дори да бе започнала да живее. Все едно бе умряла при раждането си и някой просто я бе върнал към живота, защото не можеше да я остави да си тръгне. Все едно се бе родила на обратно и само тя в целия свят бе различна. Тази студенина, която лъхаше от нея, отблъскваше хората и затова рядко можеше да задържи една връзка повече от седмица. Най-лошото бе, че създаваше погрешно впечатление с крехкото си телце и влажен поглед. Приемаха я за ангел, когато бе просто обвивка, труп, черупка, която една душа отдавна бе напуснала. Не бе сигурна кога започна всичко.. Дали винаги бе била такава или имаше нещо общо с всички сънища... Имаше ли значение?Да вече имаше значение, от онзи ден, в който започна всичко.
- katherine mcnamara -


Katherine  е запазена за мен
avatar
Yvonne Barton.
Gifted
Gifted

Брой мнения : 265
Join date : 02.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Everything was good until i walk in the room

Писане by calder edlin; on Нед Апр 02, 2017 11:41 pm

интересен герой. одобрена си. добре дошла и приятно прекарване при нас!



Save me, kill me
About to land After years of joy Life was a fairytale That you've destroyed I feel the ground Hard to walk again You told me how to fly You drop my hand Shoot me down, blow me down
avatar
calder edlin;
Administrator
Administrator

Брой мнения : 245
Join date : 26.03.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите