Вход

Забравих си паролата!

BGtop
Latest topics
» Gentleness doesn’t get work done unless you happen to be a hen laying eggs.
Вто Май 09, 2017 8:06 pm by kyle o'conner.

» Запази лик
Нед Май 07, 2017 10:46 pm by kyle o'conner.

» I have seen you turn into a monster.
Съб Май 06, 2017 7:59 am by kyle o'conner.

» I argue with the voices inside of my head
Сря Апр 26, 2017 7:32 am by kyle o'conner.

» What are you waiting for? You don't owe me anything...
Вто Апр 25, 2017 8:42 am by calder edlin;

» На парчета....
Нед Апр 23, 2017 10:26 pm by calder edlin;

» Woman is not truly one, but two
Съб Апр 22, 2017 8:09 am by calder edlin;

» Come on skinny love.
Сря Апр 19, 2017 8:08 pm by kyle o'conner.

» a mad scientist, stealin' lightning from the rain-
Сря Апр 19, 2017 2:36 pm by fiona;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 46, на Нед Апр 02, 2017 10:36 pm

Caden Ward

Предишната тема Следващата тема Go down

Caden Ward

Писане by PureAgony on Пон Апр 03, 2017 12:08 am

Caden Ward
27
Gifted
Mind control
fc: Chris Wood
“He is different now. He is dark. He is changed. Just as lonely as his wolfdog. And it all fits. He was in the darkness, so darkness he became.”
03.11.2016; 04:45
Дразнещата мелодия разцепи тишината за миг, последвана от кучешкия лай на Лорн. Знаеше, че е твърде рано, за да бъде алармата. И може би във всеки друг ден щеше да остави проклетото нещо да звъни, докато нахалника се откаже и схване намека. Знаеше, че след като телефона замлъкне, същото щеше да се случи и с чисто черната купчина козина, обикаляща нервно пред вратата на спалнята.
„Кей..“ И именно мърморенето от другата страна на леглото бе и самата причина, поради която не можеше да игнорира телефона. Красива, русокоса причина, която за пръв път прекарваше вечерта в неговия апартамент, макар да бяха заедно от година и половина. „Кейдън..телефона..“ Усети тялото ѝ да се извърта към неговото, сякаш за да потвърди загатнатото в тона ѝ раздразнение. Тежка въздишка се отскубна от гърдите на тъмнокосия мъж, който протегна ръка без да отваря очи, опитвайки се да достигне звънящото проклето нещо.
„Стивънс, дяволите да те вземат.. не съм на работа..Дано да е нещо в..“ Преди да успее да завърши изречението си, дебелия глас на Селена го прекъсна. Нещо в него успя да накара Кейдън да отвори очи. Тя никога не говореше така, не. Ако някой бе намръщеният между двама им, това винаги бе самият Кейдън.
„Уард, нямаме време за приказки. Ела в управлението възможно най-бързо.“
Мъжът се надигна в леглото, внезапно изтрезнял от всички чаши вино, които бе изпил само преди няколко часа. Спокойната и приятна вечер приличаше на далечен мираж; сякаш дори съдбата му напомняше, че никое ченге не можеше да има спокойствие за повече от няколко мига.
„Селена.. Какво има?“ Знаеше, че губи време. Ала опита му да я накара да му каже нямаше нищо общо с просто любопитство. Информацията, която ѝ бяха подали трябваше да е твърде шокираща, за да не си позволи да бъде обичайно весела и уклончива.
„Кейдън…“ Никога не използваше името му. И сякаш за миг това породи дори още по-голям страх у младия мъж. „Просто ела.“  Думи, позледвни от сигнал, оповестяващ края на разговора. Русокосата се бе надигнала, последвала примера му. Дори не бе забелязъл, че меката светлина, озарила помещението идваше от лампата на нейното нощно шкафче. Сините ѝ ириси се впиваха в изражението му, ала за пръв път в тях не се четеше обичайното търпение и разбиране.
„Звъни ти дори вечер..“
„Лизи..“
„Недей. Не съм на седемнадесет, Кей.. Няма да се вържа на дългата реч, че един ден работата ти няма да е преди мен в листа ти с приоритети.“
„Изслушай ме..“
Ала без дори да му отговори, Елизабет обърна гръб на Кейдън, придърпвайки завивката само за себе си. Знаеше, че след броени минути леглото ще остане ужасяващо празно. Може би след няколко часа и тя щеше да си тръгне, просто защото не виждаше смисъл в това да остане и да го изчака. Той винаги бързаше. Разликата беше единствено в това, че преди се измъкваше от нейната къща в предградията, а сега тя трябваше да бъде онази, която трябваше да си тръгне.
„Селена те чака. Тя и всички онези случаи, по които работите заедно.“ Единственият достойно заядлив отговор, който Кейдън щеше да получи. Минаха няколко секунди, през които тишината изглеждаше почти болезнена. Сетне тя чу стъпките му. Търсеше нещо. Чу се шум от отваряне на кутийка. Колебание. А после атлетичната му фигура се оказа приклекнала пред нейната страна на леглото.
„Елизабет Барнс..Ще ми окажеш ли честта да бъдеш моя съпруга?“

08:27

Очакваше обаждане или съобщение от нея. През целия си живот не се бе чувствал толкова развълнуван, ядосан, разтревожен и объркан. А животът на Кейдън Уард изобилстваше от причини и случки, които биха довели до поне една от всички емоции. Пръстите на тъмнокосия се заровиха в козината на Лорн, който послушно стоеше до стола на господаря си. Кучето-вълк рядко показваше агресивната си страна, когато Кейдън бе наблизо. Но нима и двамата не страдаха от ужасяващо минало? Лорн бе хибрид, създаден незаконно от онези копелета, решени да направят всичко за пари, а Кейдън? Кейдън беше изтърпял дванадесет години физически и психически тормоз от баща си. Може би именно това беше тласнало младата му версия да избере и текущата му професия –не желаеше никога повече да се чувства безпомощен.
А точно в този миг трябваше да се изправи пред също толкова невъзможна ситуация. Елизабет бе отказала да му даде отговора си, под оправданието, че подобни важни въпроси не се питат толкова рано сутрин. Ала Уард отлично съзнаваше, че ѝ трябва време. Особено след като партньорката му в работата си бе позволила да го извика, само защото някаква откачалка е решила, че настъпва апокалипсиса.
„Уард… Земята до Кейдън Уард.. Слушаш ли изобщо?“
„Да.. Слушам.“  Благородна лъжа, която щеше да му спести дългата лекция, водеща до самата дефиниция на професията му.
Погледна екрана на телефона си, но не видя съобщение.

13:19

Нищо. Отключваше и заключваше екрана си през десет минути, но обаждане и съобщение така не прииждаха. След като бяха прекарали последните няколко часа с мъртво пияния, говорещ за апокалипсиса, Селена и Кейдън не измъкнаха нищо. Защо подяволите занимаваха полицията с подобни откачалки, които гледаха твърде много филми?! И защо Елизабет продължаваше да го измъчва?! Кобалтовият поглед на полицая се плъзна по небето, сякаш то можеше да му отговори.

16:31

Лорн бе започнал да нервничи, подобно на господаря си. Кейдън реши да използва това за извинение, поемайки лек случай, който щеше да позволи на него и на животното да излязат от проклетата сграда и мълчаливата компания на Селена Стивънс.
„Дилър. Чудно..“ Промърмори Уард, проверявайки за пореден път адреса от системата, преди да го въведе в навигацията на колата. Трябваше да сплаши боклука, за да получат информация. Нещо, което нямаше да е толкова непостижима задача, имайки предвид размерите на Лорн и излъчването на неговия притежател. Погледна към телефона, ала знаеше, че на екрана нямаше да има известие за ново съобщение. Прибра проклетия смартфон в джоба си и отвори вратата.

19:29

Раната на кръста на Кейдън не беше дълбока. Или поне така се опитваха да го уверят в последните десет минути. Трябваше да предположи, че проклетата ситуация ще се усложни, но гордостта не му позволяваше да го признае на глас. Лорн бе успял да повали трима, като двама от тях се простиха с живота си. Огромните зъби на кучето-вълк бяха пронизали гърлата им така, както нож би се забил в масло. Въпреки всичко последния някакси беше успял да измъкне нож и да рани Уард, докато полицая се опитваше да издърпа вълка от вече умиращия.
Отброяваше ударите на собственото си сърце, за да се разсее, когато всичко потъна в мрак. Когато целият свят се промени, а неговия собствен се срути, защото това бе денят, в който загуби Елизабет Барнс.
Часове по-късно бе чул съобщението ѝ. Онова, което пазеше и до момента.
„Кейдън… Мислех си да те измъча още малко.. Трябва да съм ти ядосана, че телефона ти е изключен! И определено трябва да се науча да не приемам оправдания, че батерията му е паднала. Но този път.. Само този път! .. Да, Кейдън Уард, ще се омъжа за теб. Подяволите, дори да се налага да търпя тези обаждания рано сутрин.. Ще те чакам у дома. Твоят дом.“ Тихо колебание, преди да произнесе последните думи. „Обичам те.“

avatar
PureAgony
Gifted
Gifted

Брой мнения : 212
Join date : 02.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Caden Ward

Писане by kyle o'conner. on Пон Апр 03, 2017 12:14 am

Много хубав герой ;3 Добре дошъл и приятно прекарване.
Искаш ли да ти сменя името, или да остане така?


there is a swelling storm
And it takes control of the person that I thought I was, the boy I used to know
avatar
kyle o'conner.
Administrator
Administrator

Брой мнения : 472
Join date : 19.03.2017

Вижте профила на потребителя http://conqueredworld.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Re: Caden Ward

Писане by PureAgony on Пон Апр 03, 2017 12:15 am

Ами нека остане така. ;33
Благодаря!


The old me is dead and gone.
avatar
PureAgony
Gifted
Gifted

Брой мнения : 212
Join date : 02.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Caden Ward

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите