Вход

Забравих си паролата!

BGtop
Latest topics
» Gentleness doesn’t get work done unless you happen to be a hen laying eggs.
Вто Май 09, 2017 8:06 pm by kyle o'conner.

» Запази лик
Нед Май 07, 2017 10:46 pm by kyle o'conner.

» I have seen you turn into a monster.
Съб Май 06, 2017 7:59 am by kyle o'conner.

» I argue with the voices inside of my head
Сря Апр 26, 2017 7:32 am by kyle o'conner.

» What are you waiting for? You don't owe me anything...
Вто Апр 25, 2017 8:42 am by calder edlin;

» На парчета....
Нед Апр 23, 2017 10:26 pm by calder edlin;

» Woman is not truly one, but two
Съб Апр 22, 2017 8:09 am by calder edlin;

» Come on skinny love.
Сря Апр 19, 2017 8:08 pm by kyle o'conner.

» a mad scientist, stealin' lightning from the rain-
Сря Апр 19, 2017 2:36 pm by fiona;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 46, на Нед Апр 02, 2017 10:36 pm

yesterday is gone. tomorrow has not yet come. We have only today. let us begin

Предишната тема Следващата тема Go down

yesterday is gone. tomorrow has not yet come. We have only today. let us begin

Писане by clara williams. on Пон Апр 03, 2017 8:20 pm


|| name ;; clara rose williams
|| age ;; nineteen
|| gif ;; time manipulation
(can stop the time and go back in the past few minutes)
|| part of ;; rebels
|| fc ;; elle fanning

Memory
Прекрасен пролетен  ден. Един обикновен ден още в самото начало на най-цветния период от годината, който щеше да промени целия живот на едно малко едва пет годишно момиченце, обичащо бели маргаритки или всякакви други цвята в косата си. Всичко започна с една прекрасна разходка в лунапарка, за която малкото момиченце беше умолявало отдавна. Беше толкова прекрасно и интересно, че дори не можеше да се опише с думи. Всичко беше като в един вълшебен свят, състоящ се само от баща и, нея самата и магическите съоражения на парка. Все едно беше малката Алиса попаднала в Страната на чудесата. Всичко беше повече от перфектно. Най-прекрасният миг в целият и живот. Не искаше никога да напуска това място. Искаше и се да спре времето и никога повече да не преживява нищо друго, а да живее само и единствено в този момент. След като се прибират от "пътешествието", малкото момиченце се качва в стаята. Опиянена от всичко се замечтава, когато изведнъж чува някакъв шум. Слиза по стълбите и вижда баща си, лежащ на земята. Момиченцето се вцепенява и просто не знае, какво да прави. Не започва да вика за помощ. Просто абсолютно нищо, освен да е вперило поглед в него. След малко надига главата си и забелязва че и майка и Евелин е малко по нататък в стаята, стояща и наблюдаваша. Все едно не знае в кой свят се намира. Държеше един огромен окървавен кухненски нож, който явно беше използвала, за да убие мъжа си. В този момент малкото русо момиченце не осъзнаваше какво точно се случваше. Не осъзнаваше че баща и Джефри  умира пред очите и, убит от собствената и майка или поне това трябваше да мисли тогава.
A few amazingly beautiful years
"Ти си различна, Клара!
Не си една от тях и никога няма да бъдеш
Започни го добре, скъпа моя
Ти си различна и винаги ще бъдеш!"

Новата и майка  или по-точно Емелин, жената, която се грижеше за нея след това и по принцип се водеше нещо като нейна леля, защото беше доведена сестра на онази жена, която се водеше нейната майка, много често и ги повтаряше. Може би в тях наистина имаше смисъл, защото нямаше да как да бъде като хора, които не познава и никога не е виждала преди това. Нямаше как да прилича на тях. В един прекрасен ден беше разбрала, че родителите и не са и родители, а просто я бяха осиновили. Всичко което беше мислила за себе си, беше лъжа. Тогава как можеше да прилича на тях, или пък на онези така непознати нейни истински родители. Е, може би имаше и очите на истинската си майка, а може би не. Най-вероятно никога нямаше да разбере. Всъщност дори не знаеше дали наистина иска да разбере, но някак дълбоко в себе си беше убедена, че рано или късно това щеше да се случи. Щеше да види поне един от тях двамата. А кога само времето щеше да покаже, но поне разполагаше с цялото време на света. Поне можеха от сега да бъдат спокойни, че когато и в бъдещето да дойдеше този момент тя нямаше да ги съди или да им се сърди, просто защото въпреки че не ги познаваше и бяха осигурили най-незабравимото детсктво поне за тези няколко години, които прекара при леля-си-новата-си-майка Анабел и  за които всяко едно момиченце може да си мечтае, макар и в наистина странно семейство, което се състоеше от улични музиканти. Анабел от своя страна, както и Джаред, съпруга на леля и, искаха красивата им "дъщеря" да може да върви с високо вдигната глава и да не се притеснява, от това каква всъщност е. Дори искаха да я направят колкото се може по-способна. Дори и показваха как би изглеждал живота `и, ако беше наистина една от тях. Жалко че това беше невъзможно, но въпреки това старанието им беше похвално. Имаше един наистина прекрасен живот, който не би заменила за нищо на света. Въпреки че понякога имаше периоди, в които се чудеше какво ли щеше да стане, ако беше останала при един от родителите си. Онези нейни истински родители, които не познаваше. Дали щеше да бъде същата и да е това, което в момента? Дали нямаше да е по-добре или по-зле? Но накрая винаги стигаше до извода, че явно просто така е трябвало да стане и не бива да съжалява за събития, определящи се като неизвестни. Важното беше че беше наистина щастлива. Но и всички хубави приказки някога имаха своя край. Така при една катастроха Анабел и Джаред бяха убили. След като Клара разбра се чувстваше съсипана. Все едно бяха откъснали част от сърцето `и и го бяха смачкали, и нарязали на милиарди парченца.

♠ - Допълнително:
-любимото и число е 13
-въпреки ангелското си излъчване може да бъде невероятно опасна
-може да пее
-след смъртта на Анабел и Джарес е била върната отново при така наречената си майка Евелин, която превръща живота и в ад
-била е насилвана системно от новия съпруг на Евелин
-крие цялата си история и си е измислила друга
-крие че е убила Евелин
-когато настъпва нашествието се намира на улицата, където и прекарва първите няколко седмици от него напълно сама, въпреки забраната
avatar
clara williams.
Rebel
Rebel

Брой мнения : 579
Join date : 03.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: yesterday is gone. tomorrow has not yet come. We have only today. let us begin

Писане by kyle o'conner. on Пон Апр 03, 2017 8:25 pm

Много хубав герой <3 Добре дошла и приятно прекарване.


there is a swelling storm
And it takes control of the person that I thought I was, the boy I used to know
avatar
kyle o'conner.
Administrator
Administrator

Брой мнения : 472
Join date : 19.03.2017

Вижте профила на потребителя http://conqueredworld.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите