Вход

Забравих си паролата!

BGtop
Latest topics
» Gentleness doesn’t get work done unless you happen to be a hen laying eggs.
Вто Май 09, 2017 8:06 pm by kyle o'conner.

» Запази лик
Нед Май 07, 2017 10:46 pm by kyle o'conner.

» I have seen you turn into a monster.
Съб Май 06, 2017 7:59 am by kyle o'conner.

» I argue with the voices inside of my head
Сря Апр 26, 2017 7:32 am by kyle o'conner.

» What are you waiting for? You don't owe me anything...
Вто Апр 25, 2017 8:42 am by calder edlin;

» На парчета....
Нед Апр 23, 2017 10:26 pm by calder edlin;

» Woman is not truly one, but two
Съб Апр 22, 2017 8:09 am by calder edlin;

» Come on skinny love.
Сря Апр 19, 2017 8:08 pm by kyle o'conner.

» a mad scientist, stealin' lightning from the rain-
Сря Апр 19, 2017 2:36 pm by fiona;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 46, на Нед Апр 02, 2017 10:36 pm

Ready or not here I come

Предишната тема Следващата тема Go down

Ready or not here I come

Писане by Xhexania Cael West. on Пет Апр 07, 2017 4:12 pm


you can call me Bad Machine


Xhexania Cael West-- 22 -- Biological manipulation -- Rebels -- Marie Avgeropoulos


24 май 1995
Двете малки бебета бяха излезнали от утробата на майка си и не спираха да плачат. Явно искаха да известята цялата вселена, че най-накрая са се появили на бял свят. Най-вече малкото момиченце. Тя беше голямата изненада. Никой не знаеше, че ще са близнаци. Лекарите знаеха само за момченцето, а момиченцето се беше появило след него без да пита.

1 януари 2000 г. – на 5 години
Идването не само на новата година, а и на новодо хилядолетие, беше пропило с вълнение не само Хексания и Ланс, които, като малки деца, просто се бяхо увлекли от всеобщата еуфория. Майка им ги беше пуснала да стоят на покрива на къщата за да гледат фоерверките, но няколко пъти беше повторила на Ланс да държи здраво сестра си. Хексания не разбираше защо се предполагаше, че той трябва да е този с грижите, тя също можеше да го държи да не падне.
Предвидливо, както винаги, майка им също така им беше дала и одеало, с което се бяха завили сгушени до комина.
- Студено ли ти е, Сани? – попита за пореден път Ланс, като не отделяше поглед от зарята.
- Неее, Ланс – провлачено отговори за стотен път тя. – Вече за четвърти път ме питаш това.
- Искам да съм сигурен. Не може да започнеш новата година болна.
- Няма, няма. Нали ти си тук да ме топлиш, а имаме одеало и комина е още топъл.
Гледаха зарята още пет минути в мълчание преди Хексания да наруши тишината.
- Какво ще правим утре? – попита и се извърна и погледна брат си.
- Ще спим – сви рамене Ланс.
- Само това?
- Ще ядем...
- Стига, Ланс – бутна го леко. – Знаеш какво имам предвид. Ще си играем ли утре в снега?
- Разбира се – погледна я най-накрая той и се усмихна. – Това е на дневен ред след спането и яденето.
- Само да не се моткаш пак.
- Аз не се моткам.
- Да бе...
Отново погледнаха към зарята и замълчаха за не известен период от време.
- Ланс, ами ако се разделим?
- Ще се намерим на мястото за чакане. На фонтана през две преки, както...
- Не, имам предвид, като големи. Когато пораснем ще ни разделят ли? – тъгата в гласът й можеше да бъде вкусена, като солени сълзи.
- Никой не може да ни раздели Сани! Никога. Ние винаги ще се намираме, дори понякога да се наложи да сме далеч един от друг – стисна я още по-силно в прегръдките си и я целуна по челото. А под одеалото прелете пръстите на едната си ръка с нейните. – Каквото и да се случи, аз никога няма да те изоставя.

9 август 2011 – на 16 години
- Къде отиваш? – думите я хванаха неподготвена, докато посягаше към дръжката на вратата с обувки в ръка. Как успяваше винаги да се появява в най-неподходящият момент?
- Навън – каза спокойно Каел без да се обръща за да види намръщената физиономия на Ланс.
- В дванадесет през нощта. Не мисля така.
- Не е твоя работа, Ланс – обърна се и го погледна ядосано. – Нито можеш да ми заповядваш.
- Значи да събудя мама и татко, за да го направят.
- Стига Ланс! – отиде до него и хвана за ръка. – Та това е просто парти. Искам и аз малко забавление.
- Майка и татко забраниха, Сани. Най-вече щом ще е при онзи Джордан. Знаеш, че е известен с женкарството си.
- Но аз не отивам заради него, а за да се видя с приятели. Ще стоя далеч от него.
- А той от теб?
- Ела с мен тогава.
- Изключено.
- Хайде Ланс! Ще постоим няколко часа и ще се приберем преди мама и тате да разберат, че дори ни е нямало.
Въпреки че Ланс изсумтя и извъртя глава и двамата знаеха, че няма да й откаже и съвсем скоро се озоваха на партито.
И двамата наистина се опитаха да стоят далеч от неприятности. Ланс не пиеше и строго следеше сестра си, а тя стоеше далеч от момчетата, но това бяха само първите няколко минути. Секунди невнимание и Ланс я изгуби от поглед. А тя, както винаги привличаше неприятностите и Джордан се появи и започна да я омайва. Каел не можеше да му откаже разговор, нито питиета, които й даваше.
Проблемът дойде, когато той започна да я води към стаята си, а тя се задърпа. И както можете да предположите Ланс изскочи от нищото готов да я спаси и всичко се разви твърде бързо. Хексания все още има бели петна. Размениха се юмруци, имаше и доста кръв. Следващото, което помнеше е, че тя беше завита с одеало, а брат й с белезници, докато родителите им говореха с полицая пред къщата.

От тогава насам се започна поредицата с изцепките на Хексания и прехласването й по по-големи мъже и опитите на Ланс да я измъкне от всеки проблем. Порочният кръг не се затваряше, а двамата все повече се отдалечаваха един от друг. Детските спомени и обещания за вечност бяха забравени. Всичко се беше обърнало с главата надолу, а Хексания не искаше да си признае, че тя беше виновна.

2 ноемиври 2016
Не вдигаше телефона. Не искаше да говори с Ланс. По-скоро не можеше да го погледне в очите. Защо му трябваше отново да се меси? Тя щеше да се оправи. Защо един път не я оставеше да се справи сам със ситуацията. Хвърли телефона на леглото и обхвана коленете си с ръце. Сълзи се стекоха по бузите й, и точно в този момент влезе той и тя не можа да ги скрие.
- Не плачи скъпа – прегърна я Джон.
- Защо той не ме остави? Защо никога не ме слуша?
- Защото е твой брат и иска да те защити. Нормално е.
- Щях да се справя! Той не трябваше да се меси!
- Знам, знам... – прегърна я силно той.
Джон беше мъжът, с когото Хексания тайно излизаше вече две години. Тъй като с Ланс не бяха в цветущи отношения и всеки път, когато се видеха беше само за да се скарат, защото той беше отново се набъркал в проблемите й, или защото трябваше да я измъкне от някъде, така и тя не успя да му каже за Джон. Истината беше, че той имаше дългове при лихварите и заедно се опитваха да изплатят дългът му, но беше трудно, а те не спираха да ги притискат.
- Хайде, нека си легнем и утре ще поговорим. Време да се запозная с брат ти.
Хексансия нямаше сили да спори. Единствено се сгуши в него и така сякаш всичко изчезна. От години не се беше чувствала по същият начин. Да прегърне някого и всичко друго да изчезне. Да остане единствено любовта и топлината.

3 ноември 2016
Изчакваше Джон да се прибере от работа и да се обадят заедно на Ланс, да уредят среща и да ги запознае. Колкото и критичен да беше Ланс към всичко свързано с живота на Хекс нямаше как да не хареса Джон. Той беше мил и я обичаше. Правеше всичко за нея. Имаха планове и мечти заедно... И тогава токът спря.
Хекс бързо извади фенерчето и отиде до прозореца. В близките блокове също нямаше ток. Вратата е се отвори и тя се обърна стреснато и освети Джон с фенерчето, а той прикри очите си.
- Няма ток.
- Да и в другите блокове също.
- Нищо храната е все още топла, нека вечеряме и през това време сигурно ще пуснат тока.
- Добре.
Седнаха заедно на дивана и извадиха кутиите с китайско, никой от тях не знаеше, че това са последните им щастливи моменти заедно. После се появиха червените лъчи. И двамата отидоха до прозореца и следяха лъчите, докато не се свлякоха до прозореца заспали.
Шумът от телевизора беше събудил Джон първи, когато Хексания се събудеше той гледаше със страх към него.

6 ноември 2016
Минаха няколко дни и още беше забранено излизането, но храна им беше свършила и ако това продължеш можеше да умрат от глад. Джон реши, че въпреки всичко трябва отиде и да вземе нещо за ядене, но Хексания не можеше да го остави да излезе сам, а и тя самата не искаше да остава сама.
Тичаха до близкият супермаркет, непрекъснато оглеждайки се за онези странни фигури. Беше затворен, разбира се, но не можеха да се приберат с празни ръце. Счупиха огледалните врати и влезнаха вътре. Започнаха да събират най-важните продукти. Хляб, вода, различни меса, консерви за по-дълъг период...
Хексания завиваше зад ъгълът и влизаше в пътеката където стоеше Джон и тогава го видя. Зад Джон стоеше едно от онези... Трудно й беше да го опише, защото отново имаше бели петна. Помнеше единствено как вика името му, той се обръща замахва, но изведнъж пада на земята... Не знаеше как беше сигурна, но го почувства с цялото си тяло. Сякаш смъртта му беше, като звукова вълна, която мина през нея. Искаше да отиде при него, не че имаше смисъл... но Онова тръгна към нея и тя хвърли торбата към него и започна да тича и да тича, докато не стигна до апартамента, в който се заключи в следващите дни. Дори, когато им вече беше позволено да излязат тя още стоеше там, защото не знаеше какво друго да прави. Някакви полицай я бяха изкарали на сила, когато трябваше да бъде разруше блокът им, дори не успя да събере багаж.
Докато я местеха насам натам се запознаваше с хора и хора, които бяха загубили близки, които искаха промяна и така неусетно след нова година беше успяла да се добере до официалните редици на бунтовниците, а те лесно я убедиха, че трябва да стане шпиони сред Подчинените.

her mother doesn't like that kind of dress


П.С. Разбрала съм се с Ланс за роднинската връзка. И ако може да смените името ми на Xhexania Cael West.
avatar
Xhexania Cael West.
Subject
Subject

Брой мнения : 504
Join date : 07.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ready or not here I come

Писане by kyle o'conner. on Пет Апр 07, 2017 4:28 pm

Много хубав герой <3
Добре дошла във форума и приятно прекарване.


there is a swelling storm
And it takes control of the person that I thought I was, the boy I used to know
avatar
kyle o'conner.
Administrator
Administrator

Брой мнения : 472
Join date : 19.03.2017

Вижте профила на потребителя http://conqueredworld.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите