Вход

Забравих си паролата!

BGtop
Latest topics
» Gentleness doesn’t get work done unless you happen to be a hen laying eggs.
Вто Май 09, 2017 8:06 pm by kyle o'conner.

» Запази лик
Нед Май 07, 2017 10:46 pm by kyle o'conner.

» I have seen you turn into a monster.
Съб Май 06, 2017 7:59 am by kyle o'conner.

» I argue with the voices inside of my head
Сря Апр 26, 2017 7:32 am by kyle o'conner.

» What are you waiting for? You don't owe me anything...
Вто Апр 25, 2017 8:42 am by calder edlin;

» На парчета....
Нед Апр 23, 2017 10:26 pm by calder edlin;

» Woman is not truly one, but two
Съб Апр 22, 2017 8:09 am by calder edlin;

» Come on skinny love.
Сря Апр 19, 2017 8:08 pm by kyle o'conner.

» a mad scientist, stealin' lightning from the rain-
Сря Апр 19, 2017 2:36 pm by fiona;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 46, на Нед Апр 02, 2017 10:36 pm

С дъх на малини и цигари

Предишната тема Следващата тема Go down

С дъх на малини и цигари

Писане by E. Rowan on Пет Апр 07, 2017 5:11 pm



Ерис Роулан | 22 | Надарена | Астрална Проекция | fc: Luca Hollestelle

Из измъченото съзнание на една девойка

Палитра.
Спомените от онази нощ бавно и постепенно се размиваха с течение на времето. Понякога си спомнях откъсъчни картини наситени с толкова много детайли, че мозакът ми сякаш всеки момент щеше да откаже. Друг път - замъглени образи от миналото, което сякаш бе по-добре да забравя. Имаше цветове... Толкова много цветове. Мрачно синьо с трептящ блясък, който намекваше за пулсирането на далечна звезда. Пурпурно - ужасно като сурова и разложена плът и все пак с ярка, чувствена страст, която напомняше за Коледа. Наситено жълто, което преливаше неестествено в зелено - толкова ароматни, колкото пролетта и толкова чисти, колкото искряща вода на планински ручей. Понякога се чудех дали наистина имаше цветове, или всичко това бе плод на измъченото ми въображение...
Нощем често излизах навън само за да положа изтощеното си тяло на крехката земя и да погледам звездите, едва-едва блещукащи по тъмната небесна шир. Затварях очи и нарочно се опитвах да си припомня страха по лицата им. Цялата потръпвах, защото ужасът в погледите им бе запечатан дълбоко в съзнанието ми. Кръвта сякаш още се стичаше по лицето ми, докато Лудостта пируваше със сълзите им. Може би бях луда... Може би...

Фон.
Имаше сняг. Толкова бял и чист, колкото платното пред мен. Малката стая също бе бяла, но тук-там се забелязваха нюанси на сивото. Прокарах пръсти по крехкия лист преди да потопя четката в онази палитра запечатана в съзнанието ми. Лазурно синьо – студенината му пареше, а тъгата стопляше душата ми. Яркочервено – щипеше като лъчите на зимното слънце, а гневът развеселяваше сърцето ми. Турмалиново зелено – свежо като пролетните листа, а завистта караше кръвта ми да кипи. Бледо жълто – останки от отминало щастие... Преплитаха се и образуваха нови и най-различни нюанси, които смесваха в себе си толкова много и различни емоции. Кипяха като самия живот. Държаха съзнанието ми будно.
Рисувах не защото исках да избягам, а защото се страхувах, че ще изгубя цветовете. Само те ми бяха останали. Чрез тях продължавах да живея.
Никога не забравяй миналото си... Ала аз исках да забравя...

Картина.
Нощта бе разперила черните си криле, обагряйки безкрайния небосвод в тъмни нюанси. Многобройната накъсана пелена, представляваща облаците, бе отстъпила мястото си на хилядите деца на луната. Малки бели точки, всяка от които се опитваше да блесне повече от посестримите си. Но нито една от тях не можеше да надмине своята майка – Луната. Макар да не бе разгърнал пълната си сила, тънкият сребрист сърп бе спуснал лъчите си към земната повърхност. Бели, тесни пътеки, които сякаш примамваха изгубените души да тръгнат по тях в търсене на покой.
Тишина. Красива и нежна тишина бе обгърнала града със своя дълъг плащ. По късите стръкчета трева се забелязваше отблясъка на ситни кристални капчици. Лекият нощен бриз се прокрадваше измежду дърветата, потънал във вихъра на своя нежен валс. Из клоните им се спотайваха създания, принадлежащи на нощта. И всичко бе окъпано в светлина. Бяла и красива светлина, която нежно загатваше присъствието си.
Оставих четката на изпръсканата с бои маса. Моето творение бе завършено. А животът ми... Унищожен...

Може би бях луда... Може би...


PS: Моля името ми да бъде сменено на E. Rowan


I'll be good
For all of the times that I never could
avatar
E. Rowan
Gifted
Gifted

Брой мнения : 26
Join date : 02.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: С дъх на малини и цигари

Писане by kyle o'conner. on Пет Апр 07, 2017 5:36 pm

Интересен герой ;3
Добре дошла и приятно прекарване.


there is a swelling storm
And it takes control of the person that I thought I was, the boy I used to know
avatar
kyle o'conner.
Administrator
Administrator

Брой мнения : 472
Join date : 19.03.2017

Вижте профила на потребителя http://conqueredworld.forumotion.eu

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите